За мен е голямо удоволствие да ви представя първия гост в блога, Надя Йорданова от блога Инфармация, който следя от създаването му. Благодаря на Надя, че се съгласи да ми гостува с една много полезна статия за съставките на парфюмите. Надявам се, нашето сътрудничество да продължи все така бързо и ползотворно. Благодаря за доверието и прекрасната статия!
Мисля, че е добра идея да кажем още в началото истината – парфюмите подчертано не са от най-здравословните продукти за кожата.
Един средностатистически парфюм съдържа съставки, повечето от които алергени, разтворени в органичен разтворител – най-често алкохол. Етиловият спирт, за който съм говорила страшно много, е класическа клетъчна отрова и дразнител за кожата. Добрата новина е, че при пропелирането на продукта от флакона при впръскване, голяма част от алкохола се изпарява и не влияе на кожата за дълго време. Лошата новина е, че ароматните молекули – било то от естествен произход или изкуствени – са познати на всеки специалист като потенциални алергени.
Няколко са най-често разпространените молекули в парфюмите:
- Монотерпени, срещащи се в природата в етеричните масла. Такива са гераниол, лимонол, ментол, цитронелол, нерол и много, много, много други. Те не са желани в козметиката, особено за чувствителна кожа, поради способността си да отключват алергии. Въпреки това се използват масово в продукти, предназначение за кожна грижа, вместо там, където им е мястото – в парфюмерията.
- Ароматни съединения. Какво ще рече „ароматно съединение“? Ароматни в органичната химия наричаме съединения, съдържащи в молекулата си структурата ароматно (бензеново) ядро. Този пръстен от 6 въглеродни атома има свои собствени уникални свойства и много от веществата, които го съдържат, са със специфичен мирис (оттам и „ароматно ядро“). В парфюмерията бензиловият алкохол и бензилалдехидът (който ухае на горчиви бадеми) са незаменими. От този клас са и вещества с непроизносими имена като бутилфенилметилпропионал (накратко лилиал – силно ароматно съединение с ухание на цветя). Няма да сгрешите, ако наречете всеки един от тези компоненти алергени – въпреки че, разбира се, те не са токсични в истинския смисъл на думата.
- Kумарини. Кумарините са ухаещи на трева и цветя съединения, срещащи се в природата, които се отличават от другите вещества по структурата си. Те са забранени за вътрешна употреба, но с приятния си аромат се използват масово в парфюмерията.
- Синтетичен мускус. Поради забраната за унищожаване на мъжки мускусни елени, почти всички мускусни нотки в днешно време се дължат на синтетичен заместител. Такива са веществата галаксолид, фантолид, тоналид, които имат сходна химична структура. Отново, от тях можем да очакваме алергични реакции и не са подходящи за използване в бяла козметика.
След като видяхме, че да, ароматните вещества не са от най-полезните, възниква въпросът – трябва ли да отбягваме парфюмите?
Краткият отговор е не. Ако няма специфична свръхчувствителност към дадена съставка, парфюмите могат да се използват спокойно. Те не са токсични или канцерогенни. Ако се използват разумно, не се пръскат на очи и лигавици и се спазва определено разстояние от около 20-ина сантиметра на впръскване, не можем да очакваме много неприятни последствия за в бъдеще.
Разбира се, при поглъщане парфюмите са отровни за чувствителни и беззащитни лица. Пазете ги далеч от деца, както пазите алкохола, цигарите и белината. Концентрирано ухание в един-единствен продукт е много по-безопасно, отколкото наводняването на бяла козметика с парфюми, където това е нежелано, излишно и може да се окаже вредно.
Автор Надя Йорданова
Comments